Най-известният и най-широко разпространен червен сорт в целия свят. Коронован е като цар на червените сортове. Дава екстрактни, богати на танини и багрилна материя и твърде често подходящи за стареене вина. Ароматите са щедри, многопластови и твърде динамични според климата и почвите. При младите вина от Каберне Совиньон в топла година носът обикновено е доминиран от червени и черни плодове (малина, ягода, череша, къпина) и зелена чушка. При по-старите вина от Каберне Совиньон има доста по-меки танини, които придават завършеност, и няколко тона по-светъл цвят. Има много добра симбиоза с дъбовата дървесина и при отлежаване в бъчва вината му развиват комплексен характер с атрактивни нюанси на ванилия, пикантни подправки и тютюн. У нас е разпространен в цялата страна, но дава най-добри вина в Северна България. Причина за широкото разпространение на сорта е неговата непретенциозност и лесна приспособимост към различните климатични условия, терени, количества валежи, слънцегреене, изложение и т.н. От този сорт са правени и се правят някои от най-добрите вина със световно признание, но и най-добрите домашни вина.

Наричан още „Бащата на Каберне Совиньона“, Каберне Фран може и да не се радва на същата глобална репутация както Каберне Совиньон, Мерло и Пино Ноар, но със сигурност е един универсален сорт грозде със задължително участие в купажите на световните топ вина. Поради своята лекота, повечето винари предпочитат да го слеят с по-тежки, по-плътни гроздови сокове от Мерло и Каберне Совиньон. Освен, че се среща се в допълнение към добре познатите ни световни сортове, Франа също така се винифицира и самостоятелно. Каберне Фран прави по-леки вина от Каберне Совиньона по отношение и на цвят, и на аромат. Сам по себе си, Франа произвежда изтънчени и елегантни вина с ярък, но по-светъл цвят, по-бедни на танини и с пиперливи аромати. Докато са млади, в аромата на вината се откриват цветисти нюанси (виолетки), а също нюанси на дребни червени и черни плодове – малини, касис, боровинка. Климатичните и почвени изисквания на Каберне Фран са сходни с тези на Совиньон, но като цяло предпочита по-хладен климат и нерегламентирани студове не го разсърдват.

Френски червен сорт от района на Бордо, не по-малко известен и престижен от Каберне Совиньон, като неслучайно с годините се е наложила и добрата съвместимост между тези два сорта с безброй вина, направени чрез купажирането им и често където има насаждения с Каберне Совиньон, задължително има и такива с Мерло. Много разпространен и в България сорт. Мерлото обича топлия климат, но не прекалено, тъй като има способност да узрява много бързо, а при бързото узряване се губят някои от най-съществените му характеристики, затова и климатът на Дунавската равнина установено му влияе добре. При по-младите вина, направени от Мерло се очаква мекота, пивкост, плодовост и подчертани тонове на костилкови плодове (синя слива и череша), ниска киселинност и меки танини. При отлежалото и стареещо в бъчва Мерло тези характеристики леко се променят и заедно със сливата и черешата откриваме земни тонове и конфитюрени нюанси. За някои по-стари вина е силно изразен ароматът на трюфел. Деликатната танинова структура прави Мерлото достъпно доста по-рано от вината от Каберне, а в купаж с него може да омекоти строгостта на Кабернето, а самото Мерло да получи известна стегнатост и структура от Кабернето.

Пино Ноар е стар червен винен сорт грозде, произхождащ от районите на Бургундия и Шампан, Франция. В България все още се отглежда на ограничени площи, но интересът расте. Известен е още с наименованията Пино Неро, Блау Бургундер, Пино Негро и други. Ранно зреещ сорт, по нашите земи гроздето узрява още края на август. Лозите се развиват най-добре, когато са засадени в по-хладни райони, сравнително устойчиви са на ниски температури, затова Северна България е чудесно убежище за Пино Ноар. Капризен сорт е поради тънката си ципа и затова изисква повече грижи от лозаря. Гроздът е малък до среден по размер, сбит, а зрънцата са дребни. Ципата е тънка, месото – сочно, сокът – безцветен. Цветът на червеното вино от Пино Ноар може да варира от бледо рубинено до ярко черешово. Вкусът също може да бъде плътен с меки танини и ароматите с елементи на шоколад, трюфели и нотки на опушеност, когато виното е старяло в бъчви, но може да бъде и изразително плодов, когато виното е младо. Характерно за Пиното е високата киселинност, която придава специфична структура на тези вина. Най-интересен е факта, че от Пино Ноар се правят както леки, така и плътни червени вина; както бяло вино, така и свежо розе, а също и страхотно пенливо.

Изключително български червен винен сорт грозде, създаден 50-те години на XX век в Плевен чрез кръстосване на Сира и Небиоло. Гроздът е среден по големина, коничен, сбит, а дръжката е къса и виненочервена. Зрънцето е дребно със синьо-черен цвят, изобилен восъчен налеп и тънка, но жилава ципа. Рубинът има силен растеж, добра родовитост и среден добив. Гроздето узрява през първата половина на м. Септември. Натрупва интензивно захари до 23-25 %, а дори ако се остави да стафидира захарите достигат и до 28-30 %. Но както бързо натрупва захари, така и сравнително бързо губи киселини, затова от съществено значение за Рубина е точният момент на обиране, защото периодът на технологична зрялост е къс. Лозата се развива добре на терени с достатъчно дълбоки, средно богати почви, сравнително студоустойчив. Сортът Рубин е подходящ за получаване на качествени трапезни, сухи и десертни вина. Когато е младо, виното е интензивно оцветено в наситен тъмен рубинен цвят и ароматът е на сочни червени горски плодове. Виното има добра свежест, плътност и силно изразени танини, които с течение на стареенето се притъпяват и вкусово вината се подобряват. Вината от Рубин имат голям успех на пазара у нас и този сорт има всички предпоставки да измести дори мавруда в надпреварата за най-предпочитан местен червен сорт.

Совиньон блан е силно ароматен винен сорт грозде с високи киселини. Узрява рано (още средата на месец Август) и затова е много подходящ за отглеждане в по-прохладни райони, където по-ниските нощни температури спомагат за запазване на характерната за сорта свежест. За България подходяща за отглеждане на висококачествен Совиньон блан е Северна България. Вината от Совиньон блан при по-прохладни лета са елегантни и сдържани, с аромати и вкусове на зелена ябълка, аспержи, с нотки на мокър камък. По-топлите и продължителни лета с интензивно слънцеогряване пък придават на вината жизнени вкусове и аромати на маракуя, грейпфрут, бъз. Много характерни за висококачествения Совиньон блан са тревистите нотки в ароматите. В повечето случаи вината, направени от Совиньон блан са най-добри за пиене докато са още млади, когато техния интензивен плодов характер и висока свежест са още налични в големи дози. Понякога този сорт се купажира с неароматния Семийон или други неароматни бели сортове грозде, но в повечето случаи вината се винифицират изключително само от Совиньон блан.

Шардоне е стар френски бял винен сорт, известен още като Пино блан (Pinot blanc) и Пино шардоне (Pinot chardonnay). Приема се за най-реномираният сорт за производство на сухи бели вина, а също е основен сорт при създаването и на пенливи вина. Шардонето е ранен сорт грозде: узрява края на м. Август. Има средно силен растеж и дава среден добив. Може да расте и узрява без много затруднения в широка разнообразност от климатични условия, затова е и разпространен в България сорт. Най-добре му подхождат по-дълбоки, богати варовити почви. Относително устойчив е на студ и суша, но е чувствителен на гниене. Гроздът е малък, често сбит. Зърната са дребни, сферични, жълто-зелени със златист оттенък откъм слънчевата страна на грозда, понякога покрити с дребни кафеникави точици. При по-прохладен климат вината от Шардоне могат да добият вкусове на зелени плодове и цитруси, в районите с умерен климат вината са с аромати на месести плодове като праскова и пъпеш, докато при по-топли условия вкусовете се доближават повече до тропически плодове (банан, ананас). Използват се разнообразни техники за винифициране на Шардоне, като премиум вината от Шардоне често са отлежали в дъбови бъчви и са с карамелени, ванилови нотки във вкуса и ароматите.

Стар немски бял сорт, у нас известен като Розов траминер, Гевюрцтраминер или само Траминер. Засадените площи с Траминер в България са ограничени и са основно в Североизточна България в района на Шумен и Преслав, а отскоро и в благоприятната Централна Северна България, с. Петърница. Раннозреещ до среднозреещ сорт е – узрява в началото на м. Септември. Има среден растеж и дава среден добив. Устойчив е на ниски зимни температури, но е чувствителен на суша. За него са подходящи по-дълбоки хумусно-карбонатни, достатъчно влагозапасени почви. Сортът не е устойчив на гъбни болести и при дъждовна есен гроздето загнива. Гроздът е сравнително малък, коничен, а зърната са дребни сиво-розови и жълтеникаво-червени, кожата е дебела и жилава. От Траминер се получават много ароматни висококачествени сухи, полусухи и сладки вина, също така и пенливи вина. Виното се отличава с характерен златисто-жълт цвят, висок алкохолен градус и сладникав силен аромат с нотки на цветя (най-често розата преобладава) и плодове, като праскова и кайсия.

Бял сорт грозде, селектиран във Франция. Познат е и с наименованията Мускат, Отонел, Мискет Отонел, у нас най-често под името Тамянка. Ранен винен и десертен сорт, узряващ още през втората половина на август. Има среден растеж и среден добив. Предпочита дълбоки, леки, хумусно-карбонатни почви. Сравнително устойчив е на студ, суша и сиво гниене. Гроздът е малък, цилиндрично-коничен сбит. Зърната са средни, сферични, зеленикаво-жълти, понякога с ръждиви петна. Ципата е тънка, жилава, а месото – сочно със силен мискетов привкус. Белите сухи вина, произведени от този сорт са висококачествени, с доста интензивен аромат в типичните бонбонено-парфюмни нотки, които напомнят стрито семе от кориандър. Често в носа се долавя индрише. Вината обикновено се консумират млади. От Мускат Отонел се произвеждат и много добри десертни вина. А в ракиеното производство е лидер … кой не е чувал за мускатова ракия.